Мечтите ми подържат моя дух.
Надеждата ме тласка все напред.
Стремежът ми отрано не е кух.
Превземам аз нещата в ред, без ред...
И справям се в живота днеска сам.
В мишената попада мой куршум.
И знам го аз божествения псалм:
край себе си не вдигам много шум.
И мойто Аз със мене все върви.
В стиха е трубадурският ми глас.
Сърцето ми понякога кърви...
Спасява ме пшеничения клас.
И в злото чак аз търся все добро.
В среброто пък откривам и златò.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
