Таласъми
Взех да не вярвам в писания, дето...
дори не вярва сърцето... А те мой са!?
Съкровени, измъчени, преживени.
Защо тогава горчат ми, злобни.
На кого да вярвам... щом на себе си не мога.
За Бога, къде е вярната пътека строга!?
Всички фалшиво се смеем но в тъга,
болка живеем. Безмислени глупаци.
Тогава се питам... защо крещим!
Света съсипваме с черен грим.
Хрисими и за какво!? Светът станал е зло.
А доброто, то веч не съществува. Сбогом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
