Таласъми
Взех да не вярвам в писания, дето...
дори не вярва сърцето... А те мой са!?
Съкровени, измъчени, преживени.
Защо тогава горчат ми, злобни.
На кого да вярвам... щом на себе си не мога.
За Бога, къде е вярната пътека строга!?
Всички фалшиво се смеем но в тъга,
болка живеем. Безмислени глупаци.
Тогава се питам... защо крещим!
Света съсипваме с черен грим.
Хрисими и за какво!? Светът станал е зло.
А доброто, то веч не съществува. Сбогом.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
