ValentinaMitova (Valentina Mitova)
248 915
23.07.2022 г., 7:26 ч.

Там 

  Поезия
250 2 5



Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки,
за тяхната челяд от пет деца...
Прозорците малки
с кенарени дрешки облечени,
просветваха сутрин и вечер
Огнище горещо,
ги хранеше лято и зима!
Ръцете на мама -
бяха закрила, милувка - любов!
И вкусният хляб
и изпраната дрешка,
завивката топла и чаят от мента -
бяха все мама!
Ръцете на татко,
бяха строгост и грижа!
Топла къща!
Закрила и нежност
и една мъжка сила!
Там, двор и градина
и една плевня синя...
на средата - насреди на Балкана-
бяха живота на
малко семейство,
от цели седмина!
...Така беше!
Реката шумеше...
Гората шумеше
Птички, горски песнички пееха
Овчици проблейваха
Конче изцвилваше
Петли се обаждаха
и кокошки прокрякваха...
Тревите омайваха,
и на влюбен сръндак , не далече,
гласа се долавяше...
Така беше...
Днес...
Гората пустее...
Няма хора...

И животните даже ги няма...
Птички пеят в забрава...
За кого ли? Там живот не остана!
И сръндака дори...
без любов си остана!
Кучета, вълци и коне диви...

*

Хора няма...
Няма хора!
Опустяха къщята...
Няма ги...
мама и татко!
Отдавна ги няма!
Няма ги даже на децата - децата!
Няма пушек!
Няма градина!
Синята плевня...се отдавна спомина...
Трудно се вижда
старата къща, със малки прозорци...
Във шубрака, почти на колене
е болно, превила гърбина...
Огнището,
само старата пепел
пази за спомен
Котлето, гдето хранеше всички
и знаеше най-вкусните гозби...
днес е тъжно и празно!
Пълно е с прах и една стара,
пре-стара и самотна паяжина...
Опустяла е...
старата къща...
Няма хора!
А казват,
животът... със хората
се завръща!

 

Valentina Mitova

21/07/2022
 

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много Таня❣️
  • Поздравления за чудесния стих!
  • Бягат от земята, която ги храни, бягат от живот сред природата и красотата. Аз, която съм израснала сред тухли и панелки в големия град не мога да ги разбера и ми се иска и аз да имах такава къща. Ама човек не знае от какво бяга!
  • Благодаря Тони! Може би! Може би някога ще се случи! Сигурно, някога ще се случи- и дано! Но, кой ли знае кога ще се върнат Там хората...
  • Хареса ми, Валентина. Така е в живота, мила. Всичко тече, всичко се изменя. Животът следва свой, независим от нас ход и ние само трябва да се адаптираме и приспособим. Тъжно е това обезлюдяване, но никой не може да каже, дали ще настъпи промяна...
Предложения
: ??:??