26.06.2006 г., 13:59

Там

1.1K 0 9
              Там...в града на човешката болка
           срещнах едно къдрокосо момче,
              към мен,то ръка протегна и каза:
                 -Върви!

          Поведе ме през водопад от звездопади,
            покрай бури и отломки на души,
          през лъжи ,толкоз много болки и само промълви:
               -Мълчи!

             Вървях,задъхвах се и страдах
            и молих се на икони-без очи,
          Ръце несретници подаваха
            да просят обич..за изтиналите си души!

           Момчето спря..усмихна се,попита:
          -Спасение ли търсиш в града?
          Вдигни глава...най-нежната молитва отправи към любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Мавродиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...