Там...в града на човешката болка
срещнах едно къдрокосо момче,
към мен,то ръка протегна и каза:
-Върви!
Поведе ме през водопад от звездопади,
покрай бури и отломки на души,
през лъжи ,толкоз много болки и само промълви:
-Мълчи!
Вървях,задъхвах се и страдах
и молих се на икони-без очи,
Ръце несретници подаваха
да просят обич..за изтиналите си души! ...