26 июн. 2006 г., 13:59

Там

1.1K 0 9
              Там...в града на човешката болка
           срещнах едно къдрокосо момче,
              към мен,то ръка протегна и каза:
                 -Върви!

          Поведе ме през водопад от звездопади,
            покрай бури и отломки на души,
          през лъжи ,толкоз много болки и само промълви:
               -Мълчи!

             Вървях,задъхвах се и страдах
            и молих се на икони-без очи,
          Ръце несретници подаваха
            да просят обич..за изтиналите си души!

           Момчето спря..усмихна се,попита:
          -Спасение ли търсиш в града?
          Вдигни глава...най-нежната молитва отправи към любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евелина Мавродиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...