johnson (Иван Димитров)
79 79
17.05.2017 г., 19:27 ч.

Там 

  Поезия » Пейзажна
481 0 4

                 ТАМ

 
Сливат се там небе и земя,
а вятърът тайни брои.
Залез. Изгряват диви цветя
и сянка на птица лети.
 
И слънцето там тихо умира
в омара от кървава, чиста роса,
коса сляпа за мен и всемира,
кичурите, галещи нежно света.
 
Господ държи ме в своите шепи,
душата ми плахо кръжи
над мечтите си глухи и слепи,
над бездна жестока стърчи.  
 
Някъде там в звезден наниз кънти
ехо от писък на волен орел.
Видения адски, мрачни жреци,
пъплят от зноя на древен котел.
 
И ето ме: Път и посока, всичко и нищо,
порта и зид пред небесния рай
за сърцето ми чисто, но дълбоко и хищно,
мое начало, надежда и край.

© Иван Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??