Там
ТАМ
Сливат се там небе и земя,
а вятърът тайни брои.
Залез. Изгряват диви цветя
и сянка на птица лети.
И слънцето там тихо умира
в омара от кървава, чиста роса,
коса сляпа за мен и всемира,
кичурите, галещи нежно света.
Господ държи ме в своите шепи,
душата ми плахо кръжи
над мечтите си глухи и слепи,
над бездна жестока стърчи.
Някъде там в звезден наниз кънти
ехо от писък на волен орел.
Видения адски, мрачни жреци,
пъплят от зноя на древен котел.
И ето ме: Път и посока, всичко и нищо,
порта и зид пред небесния рай
за сърцето ми чисто, но дълбоко и хищно,
мое начало, надежда и край.
© Иван Димитров All rights reserved.
Много е хубаво.