февруари 2014 Румяна Славова 

Когато люляката зацъфти 

и прозрачно-син блесне небосвода,

тогава тръгвам 

на лов за пеперудени мечти 

в гърдите пълна с тихичка надежда. 

И смях по детски в' въздуха ехти, 

а слънчев лъч ефирен 

спомени далечни в мен разбужда! 

И пак, със тихи стъпки, 

пак съм там 

в зеления притихнал двор 

на бащината къща! 

Като мен облечени в лила, 

окъпани от бисерна роса 

надничат от лехите 

късни дъхави зюмбюли. 

А люляката бяла 

кима с къдрава глава 

и примамва огнени 

раирани пчелици. 

Приказки нашепва им 

запомнени от стари времена 

и с радост аромат любим, 

за спомен, оставя ми в косите! 

И влюбена в горещото, 

и жълто лято; 

от аромати сладко-дивни упоена; 

очите ми от щастие горят; 

от красота дъхът ми спира; 

и са препълни шепите с мечтици 

от пърхащо сърце 

избликнали! 

Поглеждам там преди хиляди лета...

Откъсвам се от сивотата на деня си. 

А бащината къща ме зове 

все тъй приветлива и светла, 

като храм, 

с цветните лехи, 

червени керемиди, 

и усмихнати прозорци! 

С корени във вечността, 

сгушено в загадъчност мъглива 

мястото все още диша!Там... 

И нощем щурчовата песен още си звучи,

и светулките все тъй 

мъждукат по стърнищата... 

А топъл вкус на козе мляко 

по езика се разплисква! 

И на асмите стряхата зелена 

все е там-да задържи детството ми 

по-задълго иска! 

Но препуска взорът ми немирен 

ей натам,далеч към хоризонта! 

Отвъд баирите със цвят на речен мъх

очакват ме пътищата на живота! 

Макар и в спомен мил 

за кратко у дома си бях! 

Разтворих се в безвремие и мир, 

и срещнах се отново със мечтите! 

И щом люляците смугли цъфнат 

все се връщам там- 

да прегърна истината чиста 

в началото на пътя! 

Сега след хиляди луни 

една тайна чудна знам - 

то ще си остане там 

докато свят светува!