hristam (Христина Мачикян)
531 928
16.09.2011 г., 10:35 ч.

Там, където... 

  Поезия » Друга
699 0 8

Насред  бързеи диви се стичам
по первази от хорско безличие.
Щом се включа на фаза "статичност",
всички облаци хукват да тичат.

По дърветата никне надежда
и разцъфва на куково лято.
Някой с укор ме гледа под вежда
и сред къдрите търси рогата ми.

А до ъгъла, тръгнал на никъде,
скитник проси не левче, а вяра.
Във нозете му гълъби никнат
и прегръщат с крилете си вятъра.

Пия глътка любов преди лягане.
От часовника времето тропа -
ще го спра, щом ми стане досадно.
После с него ще тръгна на стоп.

Ала днес съм ужасно голяма
и от мен си дори да се скрия.
И разбирам, че вече ме няма,
там, където преди  се откривах.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??