Там, където...
Насред бързеи диви се стичам
по первази от хорско безличие.
Щом се включа на фаза "статичност",
всички облаци хукват да тичат.
По дърветата никне надежда
и разцъфва на куково лято.
Някой с укор ме гледа под вежда
и сред къдрите търси рогата ми.
А до ъгъла, тръгнал на никъде,
скитник проси не левче, а вяра.
Във нозете му гълъби никнат
и прегръщат с крилете си вятъра.
Пия глътка любов преди лягане.
От часовника времето тропа -
ще го спра, щом ми стане досадно.
После с него ще тръгна на стоп.
Ала днес съм ужасно голяма
и от мен си дори да се скрия.
И разбирам, че вече ме няма,
там, където преди се откривах.
© Христина Мачикян All rights reserved.
