Усмивките са лукс,
а ежедневието -
десет пръста в раната,
незначителна промяна,
и застраховка –
не като за ценен камък.
Изтеглям десет тънки линии
и като паяжина ги оплитам,
кова крилата си,
но не е време за отлитане...
Рисувам острови,
рисувам изгреви...
боя и четки -
десет пръста в раната.
Посягам към проектите –
дали не са навъсени?
Кова крилата си,
но друго трябва да потърся...
Усмивките са лукс,
а другото е... две ръце и рана.
Разпервам ги и скачам –
това го знам -
Промяна…
© Пламен Христов Всички права запазени