9.06.2017 г., 16:30

Там където...

991 0 0

Усмивките са лукс,

а ежедневието -

десет пръста в раната,

незначителна промяна,

и застраховка –

не като за ценен камък.

 

Изтеглям десет тънки линии

и като паяжина ги оплитам,

кова крилата си,

но не е време за отлитане...

 

Рисувам острови,

рисувам изгреви...

боя и четки -

десет пръста в раната.

 

Посягам към проектите –

дали не са навъсени?

Кова крилата си,

но друго трябва да потърся...

 

Усмивките са лукс,

а другото е... две ръце и рана.

Разпервам ги и скачам –

това го знам -

                    Промяна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...