Jun 9, 2017, 4:30 PM

Там където...

995 0 0

Усмивките са лукс,

а ежедневието -

десет пръста в раната,

незначителна промяна,

и застраховка –

не като за ценен камък.

 

Изтеглям десет тънки линии

и като паяжина ги оплитам,

кова крилата си,

но не е време за отлитане...

 

Рисувам острови,

рисувам изгреви...

боя и четки -

десет пръста в раната.

 

Посягам към проектите –

дали не са навъсени?

Кова крилата си,

но друго трябва да потърся...

 

Усмивките са лукс,

а другото е... две ръце и рана.

Разпервам ги и скачам –

това го знам -

                    Промяна…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...