Jun 9, 2017, 4:30 PM

Там където...

997 0 0

Усмивките са лукс,

а ежедневието -

десет пръста в раната,

незначителна промяна,

и застраховка –

не като за ценен камък.

 

Изтеглям десет тънки линии

и като паяжина ги оплитам,

кова крилата си,

но не е време за отлитане...

 

Рисувам острови,

рисувам изгреви...

боя и четки -

десет пръста в раната.

 

Посягам към проектите –

дали не са навъсени?

Кова крилата си,

но друго трябва да потърся...

 

Усмивките са лукс,

а другото е... две ръце и рана.

Разпервам ги и скачам –

това го знам -

                    Промяна…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...