Там, на брега
Морето кипи и надига се яростно,
снага извисява в огромни вълни,
които със сила и грохот разбиват се
и отнемат по малко от скалистия бряг.
И извайва водата фигури чудни,
сводове, арки и пещери,
през които слънчевите лъчи плахо надничат
и водните струи отново се стичат.
Там, на брега е заседнал отдавна
кораб старинен - пиратска мечта,
по мачтите му платна избелели се веят
и сякаш песни моряшки пеят.
Пеят те за битки победни,
за фрегати бързи и кораби добри,
за несметни богатства и страстни жени,
чакащи ги да се върнат от бурни води.
Хлапета босоноги по пясъка тичат
и оставят дълбоки следи,
слънце жарко ги огрява
и сърцата им със щастие дарява.
Тичат те край кораба стар
и дебнат да излезе някой корсар,
но чува се само прибоят и на морето ревът,
и на деца сърдити чува се плачът.
Месечина виторога вече е изгряла.
Уморени рибари песен тъжна запяват.
Огънят на плажа бавно в нощта догаря
и в настъпилата тъмнина отново заражда се денят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Григорова Всички права запазени
