Там, на Черна
Там, из македонските полета
там, където полски мак цъфти
там, където сливат се земята и небето,
там, от век насам
български войник стои -
целият във кръв облян,
но сърцето му трепти, тупти.
Той стои, и вперил е очи
към Свободното отечество,
ронейки сълзи.
Там, край Черната река,
гдето нощем спуща се мъгла
и от гдето в плен на тишина,
изведнъж чува се - Ура!
Точно там, в своят бой последен,
за сетен път, с очи червени,
той поглежда към смъртта,и тръгва,
хванал здраво Манлихер в ръка.
Тъй умира младият герой,
изпълнил веч обетът свой
със усмивка на уста,
за святата земя.
Там, край Черната река,
Там, на росната трева,
под бледа лунна светлина,
Лежат хиляди тела,
оросили със свещената си кръв
таз българска земя.
Тъй минàха се години,
сто лета и сто зими
И Черната река отново ледена и горда,
единствена останала свидетелка
на Великата война си спомня
как шепа храбреци - герои,
се биха и умряха,
за народа свой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Йоцов Всички права запазени
