limeruna (Йоана)
565 3355
12.09.2017 г., 8:07 ч.

Там, над любимите борчета... 

  Поезия » Друга
448 3 3


Смъртта е малко небе.

Смъртта е облак от купеста важност.

И ме гледа в смълчано поле,

понакуцва, малко прокажена.

Всяка люспеста малка сълза

облак прах е и дим пред очите.

А шепата грях далеч зад леса

все приключва да тича. 

Смъртта е малка игра.

Самотна и странно весела.

Няколко пъти съм я срещала -–

дете на всеки е тя. 

Но не смея да гледам небето.

Не и когато умират врабчета.

И най-милите хора и себе си,

как ще сме белички, бели... 

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??