Смъртта е малко небе.
Смъртта е облак от купеста важност.
И ме гледа в смълчано поле,
понакуцва, малко прокажена.
Всяка люспеста малка сълза
облак прах е и дим пред очите.
А шепата грях далеч зад леса
все приключва да тича.
Смъртта е малка игра.
Самотна и странно весела.
Няколко пъти съм я срещала -–
дете на всеки е тя.
Но не смея да гледам небето.
Не и когато умират врабчета.
И най-милите хора и себе си,
как ще сме белички, бели...
© Йоана All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
