16.01.2020 г., 23:25

Там някъде

735 1 3

Там някъде,

където се пресичат пътищата

на Спомена и новата Мечта

и миговете като огнени фенери светят

до портите на вечността...

Там някъде,

където с маски на илюзии,

истини осветяват опакото на Страстта

и призраците на неказаните думи

се крият в сянката на светлата сълза...

Там някъде,

далеч от разума и близо до сърцето

като щурец изгубен

лута се стихът

и пее ми,

че ще приспи Тъгата

и ще се вдигне на Очакването

гъстата мъгла...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...