16.01.2020 г., 23:25

Там някъде

733 1 3

Там някъде,

където се пресичат пътищата

на Спомена и новата Мечта

и миговете като огнени фенери светят

до портите на вечността...

Там някъде,

където с маски на илюзии,

истини осветяват опакото на Страстта

и призраците на неказаните думи

се крият в сянката на светлата сълза...

Там някъде,

далеч от разума и близо до сърцето

като щурец изгубен

лута се стихът

и пее ми,

че ще приспи Тъгата

и ще се вдигне на Очакването

гъстата мъгла...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...