Там някъде,
където се пресичат пътищата
на Спомена и новата Мечта
и миговете като огнени фенери светят
до портите на вечността...
Там някъде,
където с маски на илюзии,
истини осветяват опакото на Страстта
и призраците на неказаните думи
се крият в сянката на светлата сълза...
Там някъде,
далеч от разума и близо до сърцето
като щурец изгубен
лута се стихът
и пее ми,
че ще приспи Тъгата
и ще се вдигне на Очакването
гъстата мъгла...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
