Там някъде
Там някъде,
където се пресичат пътищата
на Спомена и новата Мечта
и миговете като огнени фенери светят
до портите на вечността...
Там някъде,
където с маски на илюзии,
истини осветяват опакото на Страстта
и призраците на неказаните думи
се крият в сянката на светлата сълза...
Там някъде,
далеч от разума и близо до сърцето
като щурец изгубен
лута се стихът
и пее ми,
че ще приспи Тъгата
и ще се вдигне на Очакването
гъстата мъгла...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены
