Там, под старата смокиня
Там, под старата смокиня,
ме целуна на шега.
Бях със роклята си синя,
помня го, като сега.
Каза ми, че съм красива
с тази рокля на цветя,
колко много ми отива,
как усмихвам ти деня.
На метличина, че ти приличам,
синя, във узряла ръж.
Колко много ме обичаш...
а си станал вече мъж.
Аз усмихвам се чаровно
и те виждам с поглед нов.
На момчето, безгреховна,
давам цялата любов!
http://vbox7.com/play:4c85adef
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
