Там, под старата смокиня,
ме целуна на шега.
Бях със роклята си синя,
помня го, като сега.
Каза ми, че съм красива
с тази рокля на цветя,
колко много ми отива,
как усмихвам ти деня.
На метличина, че ти приличам,
синя, във узряла ръж.
Колко много ме обичаш...
а си станал вече мъж. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация