smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
Jan 7, 2009, 4:21 PM

Там, под старата смокиня

  Poetry » Love
1.8K 0 28

Там, под старата смокиня,

ме целуна на шега.

Бях със роклята си синя,

помня го, като сега.

Каза ми, че съм красива

с тази рокля на цветя,

колко много ми отива,

как усмихвам ти деня.

На метличина, че ти приличам,

синя, във узряла ръж.

Колко много ме обичаш...

а си станал вече мъж.

Аз усмихвам се чаровно

и те виждам с поглед нов.

На момчето, безгреховна,

давам цялата  любов!

 

http://vbox7.com/play:4c85adef

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0