25.06.2025 г., 7:18

Там сме

273 3 10

Къде сме... Бога ми, не знам!?

Някъде в небитието, в тъмното, там.

Любов не търсиш... а си сам.

Надяваш се да има плам.

 

Тъжно времето попива тъги.

Злобата трови всички души.

Не си сам, но самотата те мъчи?

На стената не задаваш въпроси.

 

Тишина Светът понася тревоги.

Мирис на злоба, завист, окови.

Къде е доброто... Бога ми, не знам!?

Но ние сме в тъмното, там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Ивита, колко страшно, вярно казано...в своето отчуждение днес, стигаме до жестокост спрямо ближните.
  • Ще ни пази!
    Хубава да е и твоята вечер, Ангел.
    Благодаря за розата!🙂
  • Докосна ме,хубава вечер и нека доброто ни пази!!!Иви!🌹
  • В гърлото на мрака сме.
    И не искаме, и не искаме да проумеем временността си...Противим се и се връщаме все по- надолу...
    Защото не можем да прощаваме.
    Не осъзнаваме, че сме се превърнали в егоисти, заринати от материалност и злоба. Забравили сме, че най- тъмно е преди зазоряване. И пропадайки незнаещо- раняваме.
    А е необходима само една мъничка стъпчица- в усмивката на някой. Просто ей така- без да търсим отплата, без сметки.
    Мисля, че в само в такива мигове човек проглежда.
    Че само тогава се връща доброто.
    Без значение дали някой го оценява, най- важна е хармонията ни със себе си.
    А за тази със света не трябва да ни пука.
    Защото сме станали пример.
    Прави добро и не очаквай нищо в замяна.
    Поздравявам те, Приятелю!
  • Благодаря,Иви,трогнат съм!Хубава вечер!🌹

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...