25 июн. 2025 г., 07:18

Там сме

275 3 10

Къде сме... Бога ми, не знам!?

Някъде в небитието, в тъмното, там.

Любов не търсиш... а си сам.

Надяваш се да има плам.

 

Тъжно времето попива тъги.

Злобата трови всички души.

Не си сам, но самотата те мъчи?

На стената не задаваш въпроси.

 

Тишина Светът понася тревоги.

Мирис на злоба, завист, окови.

Къде е доброто... Бога ми, не знам!?

Но ние сме в тъмното, там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Ивита, колко страшно, вярно казано...в своето отчуждение днес, стигаме до жестокост спрямо ближните.
  • Ще ни пази!
    Хубава да е и твоята вечер, Ангел.
    Благодаря за розата!🙂
  • Докосна ме,хубава вечер и нека доброто ни пази!!!Иви!🌹
  • В гърлото на мрака сме.
    И не искаме, и не искаме да проумеем временността си...Противим се и се връщаме все по- надолу...
    Защото не можем да прощаваме.
    Не осъзнаваме, че сме се превърнали в егоисти, заринати от материалност и злоба. Забравили сме, че най- тъмно е преди зазоряване. И пропадайки незнаещо- раняваме.
    А е необходима само една мъничка стъпчица- в усмивката на някой. Просто ей така- без да търсим отплата, без сметки.
    Мисля, че в само в такива мигове човек проглежда.
    Че само тогава се връща доброто.
    Без значение дали някой го оценява, най- важна е хармонията ни със себе си.
    А за тази със света не трябва да ни пука.
    Защото сме станали пример.
    Прави добро и не очаквай нищо в замяна.
    Поздравявам те, Приятелю!
  • Благодаря,Иви,трогнат съм!Хубава вечер!🌹

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...