6.01.2025 г., 6:37

Тамян

371 1 7

Къде е надеждата...

Тази ,същата,дето дава надежда!?

Тази хиена ,на чакала верница.

Злобна лъжкиня,потайница.

 

Колко свят е залъгала с думи.

Със фалш дарява любов,

а после ,вие сте луди...защо?

Повярвали на надеждите чужди.

 

Къде е надеждата...Боже, кажи!

Нима напразно загива светът ни.

Сълзи,дъжд,мъгла...къде сме,

На влакчето...ужас!Тамян,мирис на Бог.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Приятелю за коментара за подкрепата и любими!Светли празници и на теб!!!Свето ,Богоевление и Иванов ден!
  • Честито Богоявление, скъпи Приятелю! Денят, в който Светия Дух се съединява с нашия Господ Бог - Спасителя, е и ден на Истината. Затова отлично постъпваш, като не ни спестяваш тази Истина. Прав си - много често вярваме в чуждите надежди, а собствената надежда пренебрегваме. Това е равносилно на пренебрегването на Бог. И си го казал камшично и убедително с финалния куплет-акорд:

    "Къде е надеждата...Боже, кажи!
    Нима напразно загива светът ни.
    Сълзи,дъжд,мъгла...къде сме,
    На влакчето...ужас! Тамян,мирис на Бог."

    С тамян трябва да прогоним дявола, а всъщност най-често замирисва на тамян, когато има погребение. Не това, обаче, поиска от нас Иисус.

    Поздравление за разтърсващия стих!
  • Благодаря,Люси!Светли празници ти желая!!!💐
  • Уникален стих за заблудите,объркването,лутането на хората в един объркан свят,който сами сме си изградили.Браво!
  • Нямам това предвид, а че и отговорите за собствените ни действия трябва да търсим в себе си.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...