22.01.2013 г., 19:43 ч.

Танц 22.01.2013 

  Поезия » Любовна
411 0 0

На времето във мъничка пролука
усмихна се отново Любовта.
Внезапно долетя и кацна тука.
По-радостен и цветен е света.

Едно сме - най-голямата награда
за мене в тоз' живот, във този миг.
Изпълва ме приятната наслада
на сливането ни във танц велик!

© Красимир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
  • Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
  • Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...

Още произведения »