И понесе ме той
тъй красиво и нежно
завъртя ме във вихър
всемирен...
О, миг! Спри!
Не забулвай с воала
прекрасното чувство
и танца!
Нека светят още малко звездите!
Докоснах ги...
блещукаха нежно
И изгарят!
До болка...
Почувствах го лично.
© Румяна Друмева Всички права запазени