Танц и зов

Неволно без глас с нежен поглед и знак,
устни докосвам, сърце докосвам – така показвам, че те обичам.
Безмълвна, с езика на нямащите, аз ти говоря и всяка дума
изписвам с въздушна ръка – еуфорията на птица, размахваща крила.
Безмълвна за теб танцувам – мъжди плавно свещта.
Догаря бавно с танца - език на тялото и греха.
Всеки знак шепти, всяка извивка вика те и името ти изписва
като безпомощен зов на вълчица – луната също самотно блести.
Приканва звездите, величието на нощта да изобразят.
Впити в теб, моите две очи, горят с блясъка на всички небесни звезди.
Душата ми стене, танцува под светлината – шепотът на влюбена жена.
Любовта ми като феникса, изгаря в пепелта, но никога не умира.
Аз за теб танцувам в нощта – виж светлината на хиляди звезди,
чуй викът на вълчицата под самотната луна.
Той те зове с мен да бъдеш.
Ела! Остани...
Луната търси слънцето – някой ден ще се съберат, светът ще гори,
танцувайки в светлината на луната, горящ като слънчевите лъчи.

03.06.2019г.