ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
Напукана земята... Жадна, като
момински устни нецелувани...
В пожари... мораво небето...
горяхме в страсти (не)бленувани.
Косите ни се сливаха с житата
и вятър гали пламнали тела...
Протягахме ръце към небесата
с молитва... Нейде птица отлетя...
Впили палещ взор един във друг,
от дъха ни зрее зърно в класове.
Телата отмалели се въртяха в кръг,
от молитви не останаха и гласове.
А невярващи... От пъклената жажда
и разпятието превърнахме във клада,
дето огънят в душите ни подклажда...
Дай ни, Боже,... дъжд ни дай... пощада!
(И става чудо! ... Прогледни!...)
Вали... В очите ни... вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Зарева Всички права запазени
