Танцуват двама под разцъфналата вишна
и обсипва ги с цвета си тя.
С горещия им ритъм тъмнината диша
и ги гали с тънки пръсти бялата луна.
Момъкът косите й разплете
и жадно се наведе над устните й сластни.
Отпи любов и вяра – подарък от сърцето й.
И в миг разбра – светът му е подвластен.
© Веселка Пенова Всички права запазени