Аз те чакам. Пристъпваш небрежно

с хитър поглед в очите ти скрит,

и дъхът ти омайва ме нежно,

пада всяка защита и щит...

Всичко друго превръща се в фон,

само ти си единствено важна.

Райски звук е първият стон,

утоляваш ти моята жажда...

От мене ставаш неделима част,

по-важната половина си ми ти.

От тебе също съм такава аз,

а страстите любовни тъй са сини...

Звънят камбаните на ускореният ни пулс

и въздуха наситен е с любов,

наситен е с първичен хаус,

с желание и с благослов...

Навън зората се преражда в ден,

но има ли значение това, когато

твоето сърце тупти във мен,

а слънцето в косите ти от злато

ме заслепява с блясък и копнеж,

а двамата сме цялата вселена...

Изпълваш ме със щастие, с летеж,

заспивайки до мене уморена...

И моите очи заспиват морни

за да се срещнем в общият ни сън

със нови сили заредени, неуморни...

А пък денят... завижда ни отвън...

13.10.2014.