8.02.2019 г., 0:58  

Танц за самозабрава

642 0 0

Танцуваме. Губя представа, 

няма пространство, няма време...

Като че ли кръвта ми се размива, 

тече във грешните, във твоите вени.

Ах, нашият интимен, ревностен танц. 

 

Двама на дансинга, 

всички погледи вперени във нас,

музиката завлича в гроба последното сбогом, 

сякаш послушно изчаква ни раздялата, 

щом види, че увлекли сме се в порива. 

 

Докосвам красотата ти, 

ти жигосваш името си 

върху всичко почтено у мен. 

Този лют, стихиен танц - 

заклинание висящо над съзнанието. 

 

Екстазът в погледа ти 

възкресява отдавна умрели, 

заровени под дълбоки котловини пороци, пропадам...

бушуващата страст вижда ми се вече сладка. 

 

Остава малко преди да изгорим, скъпа, 

затворени в капана на

твойта красота и моите греховни помисли

и когато пламъкът на горящите тела угасне,

страстта останала във пушека ще порази света. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...