Танц за самозабрава
Танцуваме. Губя представа,
няма пространство, няма време...
Като че ли кръвта ми се размива,
тече във грешните, във твоите вени.
Ах, нашият интимен, ревностен танц.
Двама на дансинга,
всички погледи вперени във нас,
музиката завлича в гроба последното сбогом,
сякаш послушно изчаква ни раздялата,
щом види, че увлекли сме се в порива.
Докосвам красотата ти,
ти жигосваш името си
върху всичко почтено у мен.
Този лют, стихиен танц -
заклинание висящо над съзнанието.
Екстазът в погледа ти
възкресява отдавна умрели,
заровени под дълбоки котловини пороци, пропадам...
бушуващата страст вижда ми се вече сладка.
Остава малко преди да изгорим, скъпа,
затворени в капана на
твойта красота и моите греховни помисли
и когато пламъкът на горящите тела угасне,
страстта останала във пушека ще порази света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены