Танцувам аз ламбада със мадама.
Повярвайте ми – лошо няма!
Но, двама трима гледат ме на кръв...
Навярно,че поканил съм я пръв.
Те не умеят да поканят дама,
камо ли да влезнат в храма...
Обаче, те, с първичните мераци
изглеждат като баш юнаци.
На луд се правя, щото съм самин.
Нападнат ли ме- бог прости, амин...
На друго място среща аз предлагам.
От тука, явно, ще да бягам!
Ако туй гадженце се върже,
ще се изнесем набърже.
Но, щом е техен контингент,
бих се изнесъл за момент.
Не бих се правил аз на мъж.
А и вънка праска дъжд.
Няма да забърквам каша,
без достойнство ще отпраша.
© Георги Янков Всички права запазени