Усмивката ми е счупена,
но не спирам да танцувам.
Сцената е срутена...
Танцувам, танцувам...
Остри са стъклата
и в червено обагрени
от кръвта по краката.
Танцувам, танцувам.
Танцувам, танцувам...
вдъхновена предсмъртно.
Пътувам, пътувам...
към ново отвъдно...
© Катя Всички права запазени