Постой с мен за час ти,
прегърни за момента,
каквото с теб срещна ни,
не вярвам, че тръгна.
Постой тук минутка,
поспри за секунда,
виж как в мен танцуваш ти.
И всяка стъпка следваща шептеше
и дъждът бе смъртен,
щом над теб страстта валеше
и неустоима, така красива в мен гореше,
остави безмълвен
и всеки мой спомен,
с тиха прегръдка.
Виж, в мен танцуваш ти,
все по-красива си,
кога ли ще отшуми,
в мен да заспи.
Късен часът е,
тръгваш, а аз теб желая,
но да те върна - не,
в мен танцувай.
Къде е часът ни,
на нашите срещи?
И влюбени стъпките,
казваше, преплитат се в звездите
и погледи премрежват се,
отпускат над вълните
и в сън целувахме се и танцувахме, валеше.
Да устоя не опитах,
в чара ти влюбен,
сега тръгваш си, зная.
Виж, в мен танцуваш ти,
все по-красива си,
кога ли ще отшуми,
в мен да заспи.
Виж, в мен танцуваш ти,
в сърцето бушуваш ти
и милион звезди,
във очите ти.
© Христо Всички права запазени