5.10.2007 г., 23:51

Танцуваш в мен

1.1K 0 10


Постой с мен за час ти,

прегърни за момента,

каквото с теб срещна ни,

не вярвам, че тръгна.

Постой тук минутка,

поспри за секунда,

виж как в мен танцуваш ти.

И всяка стъпка следваща шептеше

и дъждът бе смъртен,
щом над теб страстта валеше

и неустоима, така красива в мен гореше,

остави безмълвен

и всеки мой спомен,

с тиха прегръдка.

Виж, в мен танцуваш ти,

все по-красива си,

кога ли ще отшуми,

в мен да заспи.

Късен часът е,

тръгваш, а аз теб желая,

но да те върна - не,

в мен танцувай.

Къде е часът ни,

на нашите срещи?

И влюбени стъпките,

казваше, преплитат се в звездите

и погледи премрежват се,
отпускат над вълните

и в сън целувахме се и танцувахме, валеше.

Да устоя не опитах,

в чара ти влюбен,

сега тръгваш си, зная.

Виж, в мен танцуваш ти,

все по-красива си,

кога ли ще отшуми,

в мен да заспи.

Виж, в мен танцуваш ти,

в сърцето бушуваш ти

и милион звезди,

във очите ти.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еми може и щастлива да е,незнам.
  • Eй,Христо-прекрасно написано,но искам да те питам-толкова силни чувства,сигурно са посветени на някого?Все пак всеки си има някаква конкретна муза!Сигурно е щастливка това момиче?Аз бих била!!!6
  • Благодаря на всички ви!!
  • Сякаш няма по-добър терен...
    Поздрави!
  • Благодаря ви!!
    Танцът е едно прекрасно изживяване,
    с любимия човек остава вечен .

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...