Жарко сърцето й тупти -
докоснеш ли го,
жив дали ще си?
Ръцете й пламенно
кръгове чертаят,
в небето се извисяват.
Поглед страстен има -
искрици огнени
в тебе тя забива.
Стъпките й леки, тихи,
земята не докосват, във
вихрушката се носят.
Като нимфа от съня ти
придошла е,
танцуваща с огън тя е.
Веднъж поне жадуваш
да я имаш и после
вовеки да я дириш.
© София Русева Всички права запазени