Жарко сърцето й тупти -
докоснеш ли го,
жив дали ще си?
Ръцете й пламенно
кръгове чертаят,
в небето се извисяват.
Поглед страстен има -
искрици огнени
в тебе тя забива.
Стъпките й леки, тихи,
земята не докосват, във
вихрушката се носят.
Като нимфа от съня ти
придошла е,
танцуваща с огън тя е.
Веднъж поне жадуваш
да я имаш и после
вовеки да я дириш.
© София Русева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
