Жарко сърцето й тупти -
докоснеш ли го,
жив дали ще си?
Ръцете й пламенно
кръгове чертаят,
в небето се извисяват.
Поглед страстен има -
искрици огнени
в тебе тя забива.
Стъпките й леки, тихи,
земята не докосват, във
вихрушката се носят.
Като нимфа от съня ти
придошла е,
танцуваща с огън тя е.
Веднъж поне жадуваш
да я имаш и после
вовеки да я дириш.
© София Русева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
