Танцът
ТАНЦЪТ
Покани ме
на танц веднъж животът.
И ето, че до днес съм си така –
танцувам си,
ту буен,
ту пък кротък,
но воден все от същата ръка...
Танцувам,
запленен от този ритъм,
на който всъщност той ме подчинява.
Танцувам...
А не смея да попитам
дали със танца
в стъпките
успявам...
Аз този танц
до края ще танцувам,
защото съм танцьор -
не се предавам.
Ала защо ли все пак ми се струва,
че в танца
от живота изоставам...?
Танцувам...
но така съм свикнал вече
с ръката си животът да ме води,
че той остава
кавалерът вечен,
а аз партньор,
без шанс да съм свободен...
26 окт.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
