Танго върху жарава
Есента пристъпва като нестинарка
върху жаравата от есенни листа.
Септември я облича в дреха ярка,
подготвя я за танца на страстта.
Омарата като цигарен дим се стели.
Изгревът и залезът са чаши със винò.
В ритъма на танца, телата си са слели,
в копнежа и страстта на първото танго.
Отстъпва я Септември на Октомври.
Затихват пламъците живи на жарта.
Вятърът опънал струни им говори
за есента узряла в танца на страстта.
А ноември като облак буреносен,
разсъблича я от страст нетърпелив.
Пиян, захвърля фрака си износен,
в последното танго на есента е мълчалив.
Декември я завива с бялата си дреха,
нежно я приспива във страстта.
Умората и споменът за него са утеха
и усещането за жена от есента.
06.09.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
