Танка

28.02.2014 г., 0:57 ч.

Поезия » Източни форми

5.0 / 1

859 0 1

Знойната жега
омаломощи земята
с тъжно постоянство.
Уморените цветя
тъгуват за нощта.
***
Безкрайно поле,
уханно сено и билки.
Вятърът шушне.
Дочух вик на цвете,
вехнещо от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Планината ми разказва
Пътуване до мама

И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщ...
Ребро над сърцето

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Когато

Когато вечерта полека пие последните лъчи на моя ден, луната щом почти проточи шия през малкия прозо...

Още произведения »