26.11.2020 г., 22:19

Таралеж

878 2 3

Таралеж

 

Вечерта приспа гората
и зави я със мъгла.
Таралежът на земята
прави си легло с листа.

Той шуми и ги събира
със стърчащите бодли
и все място не намира
да се спре и да поспи.

Но в мъглата се обърка
и понесъл куп листа,
по наклона се обърна
и листата разпиля.

Сви се там във храсталака,
уморен и той заспа.
Сън сънува във гората,
че дошла е есента.

Тя наистина дошла е.
Падат пъстрите листа.
Вятър хладен с тях играе
още рано сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...