Татко
от зори до късен мрак
а пари не стигаха
за хляб и дрехи пак
Връщаше се късно
скапан - смъртно уморен
и заспиваше в леглото
сам и вечно натъжен .
* * *
..... аз пораснах
моят татко - татко остаря
времето безмилостно
превиваше гърба .
Помня още тези думи
-"Синко вече си голям
и от утре сине
ще се справяш сам"
На Татко
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриан Иванов Всички права запазени
