Татко
ТАТКО
... все по-добър, все по-смирен
със участта, че съм за кратко,
отнякъде слетя при мен
в съня ми снощи моят татко,
от винцето ми пи на крак,
подпря си пътната тояга –
потънах в погледа му благ,
и сетне седнахме на прага,
летяха мъртвите листа
над нас от есенните клони,
и той – нали ми е баща,
ни дума – как е, не отрони,
дори не промълви – здравей,
и не донади – как си, сине? –
след есенния суховей
потъна в залеза карминен,
обрах и вехтата асма,
и гроздето се случи сладко –
седя на прага у дома
и чакам да се върне татко.
31 август 2025 г.
гр. Варна, 19, 10 .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
