Paur (Симеон Дончев)
336 2667
2.07.2007 г., 10:08 ч.

Татко, татко... ( Гурбет - Горчиви хапки)) 

  Поезия
708 0 5

"Когато пишеш нека нито звук
за мен не ти напомня в тази къща.
Бъди за всичко мое - сляп и глух.
Не искам мисълта, че си съпруг,
поета в теб в страхливец да превръща."
Н Захариева

Татко, татко...

Все съм в киреча!
Одобрение дирех години наред.
Уморих се.
Уморих се, мой скъпи предтеча,
да съм мил, че и свиден... само наглед.

Да ме търсиш, само когато ме няма.
Да съм Неблагодарник пред целия свят.
А когато, завърнал се, редя камък връз камък,
да получавам погледи и думи през яд.

Събуди се! Не гледай в погрешна посока.
Не търси все във мен и кусур, и вина.
Не е тъй много нашето Време до Скока.
Колко малко знаеш, за мойта съдба.

Татко, татко...

10 Юни 2002, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??