Татко, татко... ( Гурбет - Горчиви хапки))
"Когато пишеш нека нито звук
за мен не ти напомня в тази къща.
Бъди за всичко мое - сляп и глух.
Не искам мисълта, че си съпруг,
поета в теб в страхливец да превръща."
Н Захариева
Татко, татко...
Все съм в киреча!
Одобрение дирех години наред.
Уморих се.
Уморих се, мой скъпи предтеча,
да съм мил, че и свиден... само наглед.
Да ме търсиш, само когато ме няма.
Да съм Неблагодарник пред целия свят.
А когато, завърнал се, редя камък връз камък,
да получавам погледи и думи през яд.
Събуди се! Не гледай в погрешна посока.
Не търси все във мен и кусур, и вина.
Не е тъй много нашето Време до Скока.
Колко малко знаеш, за мойта съдба.
Татко, татко...
10 Юни 2002, Ломбо Есте
© Симеон Дончев All rights reserved.
