Татуиран е последния ден на юли
Татуиран е последния ден на юли
По тялото му са знаците на предстояща тъгa
Защото вече усещам края на вечното лято
Тук
Почти в тропиците
Е странно, когато говориш
Само по спомени
Затова всеки си носи
Книжка със законите
Понякога четем заедно
Но рядко сме организирани
Рядко се захващаме на работа
Защото ни се спи
А в сънищата ни се връщаме
Месец назад, когато чакахме слънцето
Да изгрее зад строящите се сгради
И мислехме за бъдещето
Ето го – дойде
Завърза ни с коланите си
И ни остави да чакаме
Да ни нахрани
А на нас ни писна
Да стоим и да остаряваме
Без да се замисляме
Какво сме оставили
Писна ни
Да се надяваме
Че някой ден ще имаме награди
Писна ни да падаме
***
Татуиран е последния ден на юли
И вече не се харесва изрисуван
Гмурка се във залива
Потъва
Дава път на другите, които са останали
31.07.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени