19.08.2006 г., 10:20

Татуиран е последния ден на юли

732 0 1

Татуиран е последния ден на юли
По тялото му са знаците на предстояща тъгa
Защото вече усещам края на вечното лято

Тук
Почти в тропиците
Е странно, когато говориш
Само по спомени
Затова всеки си носи
Книжка със законите

Понякога четем заедно
Но рядко сме организирани
Рядко се захващаме на работа
Защото ни се спи

А в сънищата ни се връщаме
Месец назад, когато чакахме слънцето
Да изгрее зад строящите се сгради
И мислехме за бъдещето

Ето го – дойде
Завърза ни с коланите си
И ни остави да чакаме
Да ни нахрани

А на нас ни писна
Да стоим и да остаряваме
Без да се замисляме
Какво сме оставили

Писна ни
Да се надяваме
Че някой ден ще имаме награди

Писна ни да падаме

***

Татуиран е последния ден на юли
И вече не се харесва изрисуван
Гмурка се във залива
Потъва
Дава път на другите, които са останали

31.07.2006


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...