Aug 19, 2006, 10:20 AM

Татуиран е последния ден на юли

  Poetry
733 0 1

Татуиран е последния ден на юли
По тялото му са знаците на предстояща тъгa
Защото вече усещам края на вечното лято

Тук
Почти в тропиците
Е странно, когато говориш
Само по спомени
Затова всеки си носи
Книжка със законите

Понякога четем заедно
Но рядко сме организирани
Рядко се захващаме на работа
Защото ни се спи

А в сънищата ни се връщаме
Месец назад, когато чакахме слънцето
Да изгрее зад строящите се сгради
И мислехме за бъдещето

Ето го – дойде
Завърза ни с коланите си
И ни остави да чакаме
Да ни нахрани

А на нас ни писна
Да стоим и да остаряваме
Без да се замисляме
Какво сме оставили

Писна ни
Да се надяваме
Че някой ден ще имаме награди

Писна ни да падаме

***

Татуиран е последния ден на юли
И вече не се харесва изрисуван
Гмурка се във залива
Потъва
Дава път на другите, които са останали

31.07.2006


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...