19 ago 2006, 10:20

Татуиран е последния ден на юли

  Poesía
738 0 1

Татуиран е последния ден на юли
По тялото му са знаците на предстояща тъгa
Защото вече усещам края на вечното лято

Тук
Почти в тропиците
Е странно, когато говориш
Само по спомени
Затова всеки си носи
Книжка със законите

Понякога четем заедно
Но рядко сме организирани
Рядко се захващаме на работа
Защото ни се спи

А в сънищата ни се връщаме
Месец назад, когато чакахме слънцето
Да изгрее зад строящите се сгради
И мислехме за бъдещето

Ето го – дойде
Завърза ни с коланите си
И ни остави да чакаме
Да ни нахрани

А на нас ни писна
Да стоим и да остаряваме
Без да се замисляме
Какво сме оставили

Писна ни
Да се надяваме
Че някой ден ще имаме награди

Писна ни да падаме

***

Татуиран е последния ден на юли
И вече не се харесва изрисуван
Гмурка се във залива
Потъва
Дава път на другите, които са останали

31.07.2006


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...